Тя е целуната от величествена сила
дарила ѝ е красота, с коят'
може да пробие
всяка блокада на света.
Тя е дете на най-прекрасна звезда -
надарена е със жар в очите,
плам в гърдите
и фигура превърнала се в мечта.
*
Но за жалост
Тя е сама.
Сама заключва се
зад огромни стъкла.
Хубавата дума
само добавя
нов слой към
огромната преграда
отделяща я от света.
И уви,
Тя си остана сама.
*
Естетически погледнато
това е Красотата.
Увиваш нещо в целофан,
поръсваш го с брукат
и то се превръща в стока на стилаж.
Всичко около него се превръща в блян.
Точат се лиги, по асфалта текат
всеки минувач се спира,
сочи с дебел пръст :
"Ебаси, ей тая ста'а за..."
Нека бъдем честни
това ли е Красота?
Тя все още е сама.
***
Сензация -
откриха снимка на най-хубавата Жена.
Тя е била толкова стройна.
Изящна.
Вижте я, каква Красота.
Позата ѝ - всеки ден различна е тя.
Кара жените да ревнуват,
а мъжете да лудуват.
О, вижте само нейната коса -
По раменете се разстила
като най-старата река.
А ръцете, о Господи, ръцете ѝ -
перфектни като на ренесансова статуя
Докоснат ли те, изпадаш в колапс.
*
Но аз виждах само усмивката ѝ.
Макар и красиво,
повод за всичките коментари
тялото бледнее, за мен е невидимо.
Гледам снимката, мисля си :
"Защо се е скрила в тъмна стая?
Защо не са я снимали някъде
например до Окото в Рила?"
Гледам снимката и се чувствам
сякаш съм в затвор.
Килия, в която помирисвам
само и единствено раздор.
Вътре в нея нещо е бушувало,
Тя е била птичка в кафез.
Усмивката ѝ крие всичко,
но не и истински копнеж.
С очите те пронизва,
те са толкова алчни.
И да, така си е,
едно време те са могли да имат всичко.
Но май само аз видях -
една малка сълзичка.
Може би проблясък на сила,
символ на бунт.
А може би грях, на смут.
*
Но аз виждах само
усмивката ѝ,
божествена тръпчинка
и чувах тихият глас.
"Спаси ме, спаси ме
от този затвор.
Заключих се сама,
и в стъклото няма отвор.
Слой след слой,
дума след дума.
Чувствам се гола,
чувствам позор.
Бях кралица на всички,
кланяха се те, кълняха се в мен.
Но събличаха ме,
използва ме, кой ли не?
Защо направих тази грешка,
красотата ми вече е пречка.
Не искам да съм символ на похот
не ща да съм реклама на тоз'
Грозен живот."
Аз съм безсилен и тъжен,
пронизан от думи на скръб.
Как да спася тоз' живот погубен?
Как да спася душа, която се продава
на търг?
Как да кажа на всички,
че това е лъжа.
Не се гримирай за да те хареса принца,
след години ще е сляп за твоите чупки.
Не е нужно да сте перфектни.
Даже напротив,
Грешките ни правят красиви,
грешките ни правят истински живи.
Виждали ли сте две еднакви рози?
В природата няма рецидив.
Бъдете различни,
тук няма смисъл от норматив.
*
