21-и век е проститутка-наркоман

21-и век е проститутка-наркоман. Годините се сменят като пропитите с водка и сперма чаршафи от миналата вечер. Принципите си остават същите - да продадеш срамната си устна за парче скумрия и сирене. Да продадеш срамната си устна за живот. А когато нов живот се зароди зад кулисите, като надеждата, че ще намерим смисъла тя го убива. Вкусът е крайно познат - индиго. Вкусът е ада, който е тук е на земята.

Търкаш се в нея, търкаш се, но не издава никакъв звук. Докосваш плътта над дясната ѝ гръд и усещаш слаб пулс. Започваш да викаш, да крещиш, да я буташ - "Върни ми парите, курво! Върни ги!". В погледа ѝ няма нито грам смут, със сетни сили докосва клитора си и шепотът ѝ съвсем леко погалва ухото ти "Свършвай вече, че имам още клиенти."

И какво като започнеш да блъскаш стената? И какво като и разбиеш главата? И какво като си вземеш парите и я оставиш с отворени крака, абстинираща?
Всички знаем, че утре пак ще си при нея. Даже ще ѝ носиш пропуснатата доза.

Не, че искаш толкова много да я чукаш, но има нещо мъртво в нея, което те кара да живееш. Има една граница която преминаваш докато си в нея. Има един мажорен акорд когато свършиш дълбоко в нея, контрастиращ с безсмислените, хаотични ноти на сутринта след нея.