Луна

1.
Луната е пълна
Денят работа свърши
Депутата легна да спи
С всичките си кокоши въшки

Навън още чувам
Тихото ехо на есен
Още се чудя и умувам
И изведнъж...
Песен!

От недрата на яростта
Изригна вулкана велик
И със скоростта
На багаж транзит
През ухото ми мина
В главата ли, в сърцето - не знам
Но душата ми трепна и замина

Тръгнах да газя из
Калчищата мазни
Под краката цвърчат
строго пазени тайни
Поляти с вино, ракия и водка
Но нетрайни, ужасно нетрайни.

И като лък без стрели
Майка на детето вика
Спри се, върни!

Но той, с поглед неистов
Опънат кат' тетива
Седи и ме гледа
Усещах с всичките си сетива
Как нещо в мене гори,
И силно извика
"Днеска ще жънем победа!"
...с усмивка.

2.
Вече е втора,
Но няма умора!
Всички сме тука,
Пожелавай наслука!

Като риба на кука
И с очите на щука
Опитва се с разни
Смехорий нещастни
Ръцете от кърви ужасни
Да изтрие, да измие.
Но няма прошка,
Щом майчина брошка
И бащинний вик
Биват изтрити
От земния лик!

"Няма вече!"

И като вино потече,
Пред очи освободителни,
От жълто в червено
Някой ми каза, че най си личи.

И какво ми коства
Да изрева - "Боли!" ли?

А какво ли ни спираше
Изгрева да съзрем с очи
Свикнали на тъмния ужас
На черното грачене, но уви!

Ето ни тук, дъжда ни пронизва,
Но наш'та съпротива,
Нашата борбеност открита
Не ще ни напуснат!
Не ще ни държи синджира щом
Кървави зъби яростно го хрускат
Откак' моя първи дъх бе чут
Не съм бил по-жив, по-див, по-луд!

3.
И капка,
По капка
По пръста.
По цялото
Тяло, кърви,
Шурти, а аз
Целият в цвета
На света ми
...бяло.

Вече е зима,
И всичко свърши.
Няма вече сила,
За страшни борби.
Само кръв ми остана
И поне мъничко гордост!

После с тътен да падна
В отвъдния свят
Като ангел без крила
В мрака, без да плача
И по-жив от сега,
С една дума на уста -
Свобода!