"Столът беше дървен. Не усещах нито студ, нито топлина. Чувствах се наблюдаван. Заслушах се. Не знаех дали сетивата ме бъзикат, но ще отворя очи.
Пред мен, на метър и половина ме гледа око. Много очи ме пронизваха с насмешливия си поглед. Няма лице, има стена от която нещо ме гледа.
Формата на стаята е квадратна, без таван. Стените са с ярко розови тапети на цветя. От всяка стена ме гледат 11 очи, сякаш поставени в стената, не мърдат поглед от мен. На пода имаше три големи очи в тръгълна форма. Столът се намира точно в средата им. Но няма седяща фигура или поне крака. Нищо от мен.
Опитвам да стана. Правя го, но оставам във въздуха. Очите не се отлепят от "мен". Нося се нагоре и няма покрив. Няма очи.
Тъмнина.
"Айде, че вече е 7:05!""
Каш, много е оригинално. Продължавай в същия дух! :)
ОтговорИзтриване