Композиция

1.
Градът е потънал в тъма,
студа се прокрадва тихо.
Няма луна,
Няма път, няма смисъл.

Безкрайно лутане,
сива мъгла.
Напред няма нищо
Освен самота.

Срещам група хора в кръг
По среда им труп.
Странно, не се чува плач,
а див, ужасен жлъч.

Дишам вече бавно,
очаквам развръзка.
Те плюят върху него гадно,
иронията в слепоочието ме блъска.

Изпаднах пак в делириум,
Риба удря се в стена на аквариум.
Нощта ражда чудовища грозни и зли,
шепнат ми напевно "преди, преди.."

2.
Бяхме облечени в сиво.
Срамежливо и тихо
се смеехме, ах,
толкова живо.

Тя разказва нелепи,
но безкрайно забавни истории.
А моите са удавени в нощта -
безнадеждни и груби бъртвежи.

Но тогава ме докосна,
ток ме удари от глава до пети.
Още малко и на земята щях да се просна,
о, тя по-силна от мен е дори.

И случайност, след случайност -
ден след ден,
черното става сиво,
а тя бялата контрастира с мен.

Ще я пазя завинаги,
защото ме води напред.
Злите шептящи изроди,
тя превърна в ласки, целувки -
Безчет.



Тя е свобода, тя е сила
Птица с шарени крила,
лунна самодива
Тя душата ми огря през нощта -
Най-топлата светлина.

Месечната ме води
С гласове' си многобройни
Късметът най-сетне ме споходи
Душите ни в едно са слети -
Прекрасни и волни.

Пред нея аз съм вечно на коленé
Тя е моята храна, моето време
А кога' ми се усмихне, когато ме докосне
Изчезва всяко мое бреме -
Сърцето ми започва да пърха, да пее.

Тя е моето съкровище тайно,
Тя е топлото небе над мен - безкрайно
Нищо около нас не е случайно,
Всичко около нея е прекрасно -
О, толкоз нереално, безопасно.

Когато е при мен сияя,
Вече отново мога да мечтая
Искам да живея, да се смея
Мисля, че успях най-накрая
Любовта си, аз, да намеря.