Искам всеки файл да бъде изтрит,
всеки документ в пламък обвит.
Хората да виждат през мен
сякаш съм пробит. 
Акта ми за раждане ползвай

за тоалетна хартия,
а мен ме направи на кръв и пихтия.
Живота се оказа потъващ кораб,
но кой ли е пробойната?
Аз или всички те,
Майка ми, баща ми или политиците? 
В края на нещата обаче остава без значение,
него не го ебе за наш'то мнение. 

Остави страха си настрана и виж,
всичко тук е шибана лъжа, кич. 
Не ми говори да имам надежда, 
да се стегна, хич не ми е до вашата
Скучна схема.

Легни да поспиш, че утре пак си на работа,
Погледни ме в очите и ще видиш,

нямаш шибана кауза. 
От тия балъци еволюцията се забавя
и в душата ми нито една капка

надеждица не остана.

Всички доводи тънат в забрава,
а за действия даже дума да не става. 
Свикнахме с чаша в ръка,
да гледаме все през чуждата врата, 
да оставяме крилете си в калта. 

Остана ни само да мечтаем

за по-добра съдба.